На фона на страховете от ескалация на конфликта Израел-Газа, помислете за това: безкрайната война подхожда на Нетаняху
Саймън Тисдал
Израелският министър-председател има своя собствена програма, за да стимулира своята коалиция и да се укрепи. Една по-широка война е реална опасност
Предупрежденията за ескалация в целия регион, обхващаща целия Близък изток, циркулират от първите напрегнати дни след терористичните зверства на Хамас на 7 октомври. Обикновено се смята, че най-опасната точка на възпламеняване е северната граница на Израел с Ливан, където смъртоносните сблъсъци между могъщата шиитска милиция Хизбула и Израелските отбранителни сили (IDF) силно се засилиха през последните дни.
Спорадични израелски въздушни удари в Сирия, повтарящи се ограничени атаки на ислямистки бойци срещу американски бази в Ирак и репресивни нападения на САЩ – като тази, наредена от президента Джо Байдън във вторник – подхранват разказа за наближаващ, по-широк пожар. Атаките с дронове и ракети срещу кораби в Червено море от йеменските бунтовници хуси, изрично предприети в подкрепа на Хамас и палестинците, добавят към тревогата.
И все пак, поне досега, толкова пророкуваният регионален взрив не се е случил. Има две основни причини за това. Едната е, че израелският военен кабинет, ръководен от министър-председателя Бенямин Нетаняху, който първоначално е обмислял едновременни атаки срещу Хамас и Хизбула след 7 октомври, е бил разубеден от натиска на САЩ. Оттогава официалната позиция на Израел е, че унищожаването на Хамас в Газа е негов първостепенен приоритет.
Втората причина произтича от изчислението на твърдолинейното консервативно ръководство на Иран, че неговите интереси са най-добре се обслужва чрез поддържане на войната на една ръка разстояние. Хамас, Хизбула и сирийските, иракските и йеменските групи са пълномощници на Иран, въоръжени, оборудвани, обучени и, въпреки отричанията, често ръководени от Техеран и Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Те, а не иранците, воюват. По този начин Иран води война срещу Израел – но непряко и до известна степен неоспоримо.
Непосредственият проблем е, че силата на тези два ключови фактора, които заедно насърчават взаимно ограничаване, е унизително. Казано по-грубо, докато войната наближава четвъртия си месец, ръкавиците се свалят и от двете страни. Това възприятие може да обясни последната, неистова намеса на Еманюел Макрон, президент на Франция, който – повтаряйки общото събрание на ООН – поиска „трайно прекратяване на огъня“ в Газа в разговорите с Нетаняху тази седмица.
Това също помага да се обясни нарастващият акцент на САЩ, Великобритания и Германия върху деескалацията, спирането и ограничаването на хаоса в Газа. Това привидно е предизвикано от опасения за над 21 000 смъртни случая на палестинци, преброени от Хамас, и това, което ООН осъди като хуманитарна катастрофа. И все пак западните лидери, за които се предполага, че са безсилни да го спрат, знаят, че безмилостното, престъпно безразборно, саморазрушително убийство в Газа на IDF се е превърнало в непоносима ежедневна провокация за враговете на Израел. Последващият надвиснал призрак на мащабна регионална експлозия, а не снимки на мъртви и осакатени палестински деца, е това, което наистина ги вълнува.
Предполагаемото целенасочено убийство на Сайед от Израел по-рано тази седмица Рази Мусави, старши командир на КСИР в Сирия, прекрачи една от невидимите червени линии, които досега позволяваха на Израел и Иран да избегнат пряка конфронтация. Мусави беше голяма риба, отговарящ за координирането на отношенията на Иран с Хизбула и сирийския режим. Иран се зарече да наложи ужасно възмездие на Израел. Но убийството изпрати и друго послание.
„Смъртта на Мусави се разглежда в региона като израелски сигнал, че Иран не може да продължи да се радва на имунитет, докато насърчава и финансира анти-Израел терор от неговите агенти. Това също ни доближава до възможността за ескалация с Хизбула и дори с Иран на северната граница“, пише анализаторът на Haaretz Амос Харел. Под интензивен огън от Хизбула търпението на Израел се изчерпва, предположи той. Бени Ганц, високопоставен член на военния кабинет, намекна, че Израел скоро може да нахлуе в Ливан, ако ситуацията не се подобри.
Очевидно самоограничаването и войната чрез прокси може да върви само до тук. От своя страна Техеран може да изпитва трудности при задържането на ислямистките бойци, на които е помогнал. Йеменските хуси например, необезпокоени от създаването на ръководена от САЩ международна работна група, оттогава засилиха морските атаки. Най-малко 50 дрона и балистични ракети са били насочени директно срещу Израел. Изглежда като случай на мошеници, които стават мошеници.
Междувременно ръководството на Израел започна да се описва като вече ангажирано във война на „много фронтове“ – твърдение, сочещо към бърза ескалация в реално време. Йоав Галант, министърът на отбраната, каза пред Кнесета тази седмица, че Израел е „атакуван от седем театъра: Газа, Ливан, Сирия, Юдея и Самария (Западния бряг), Ирак, Йемен и Иран“. Израел отвръща на удара навсякъде, каза той.
От тези седем „зони на конфликт“ Синята линия, разделяща Израел и Ливан, в момента е най-нестабилната, балансираща се – в гледка на мнозина в Ерусалим – на ръба на всеобща война. „Все повече хора приемат идеята, че войната с Хизбула, може би скоро, е неизбежна“, каза неназован министър от управляващата партия Ликуд на Нетаняху пред Haaretz.
Има още една Причината да вярваме, че ескалацията сега е много реална опасност: далеч не измисленото съображение, че един отчаян, притиснат в ъгъла, дискредитиран и непопулярен Нетаняху може да приветства перспективата Израел да бъде хванат в почти постоянно състояние на война срещу всички. Пълният конфликт, изобразен като екзистенциален по природа, би помогнал да заглуши критиците му, да засили волята и сплотеността на коалиционното му правителство и да отклони призивите за неговата оставка и предсрочни избори.
Нещо повече, една по-широка безкрайна война, в която Израел целенасочено поема поддръжниците на Техеран, може да отвори пътя към изпълнението на често заявяваната и често заплашвана амбиция на Нетаняху: да се изправи директно срещу самия ирански режим и да принуди окончателно уреждане на сметки с най-опасния враг на Израел – съдбоносен сблъсък, за който той веднъж поиска и почти получи помощта на Доналд Тръмп.
Войната без край може да означава, накратко, че Нетаняху оцелява докато безброй други без съмнение не биха го направили. Ако постигне своето, Газа може да е само началото.
Саймън Тисдал е коментатор по външни работи. Той е бил водещ чуждестранен писател, чуждестранен редактор и редактор за САЩ на Guardian
